И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото чувство ~ Дейвид ХЮМ
Дейвид Хюм (1711 ~ 1776) е шотландски икономист, мъдрец и историк. Заедно с Адам Смит той е една от най-влиятелните персони в Шотландското просвещение. Мнозина считат, че Хюм е третият и най-радикалният от по този начин наречените Британски емпирици, след англичанина Джон Лок и англо-ирландеца Джордж Бъркли. Той е прочут най-вече със своята рецензия на каузалността (причинно-следствената връзка), както и с разбора на казуса за индукцията. Основните черти на философията на Хюм са скептицизма и натурализма.
David Hume (1711-1776), by Allan Ramsay 1766
Човек, който дълго приказва за себе си, мъчно заобикаля суетата.
Обичайно щастието покровителства смелите и предприемчивите, само че нищо не ни внушава по-голяма храброст, колкото положителното мнение за самите нас.
Всичко, което ние назоваваме героичните добродетели, и на което се възхищаваме като великолепие и величественост на мозъка и на духа, не е нищо друго с изключение на умерено и устойчиво учредени горделивост и самочувствие.
Истинската, откровената горделивост и самочувствие, единствено в случай че са добре скрити и в това време в действителност обосновани, абсолютно би трябвало да бъдат типични за всеки човек с чест...
Нищо не е свободно по този начин, както човешката мисъл.
Ако единствения претекст за нашите дейности се явява желанието да покажем своята независимост, то значи по никакъв начин не можем да се освободим от оковите на нуждата.
Афектите обич и злоба постоянно са съпроводени с благожелателност и яд.
И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото възприятие.
Любовта не е нищо друго с изключение на да желаеш щастието на различен човек.
В жалостта постоянно има примес от обич и обвързаност, а в злорадството - примес от ненавист и яд.
Склонност към наслада и вяра - същинско щастие; податливост към опасения и потиснатост – същинско злощастие.
Щастлив е този, които живее в условия, подобаващи за неговия характер, само че по-съвършен е този, който знае по какъв начин да приспособява своя характер към всевъзможни условия.
По създание парите не са предмет на търговията, а единствено инструментът, за който хората са постигнали единодушие да улеснява размяната …
Дружба - това е спокойна и тиха обвързаност, направлявана и укрепявана с навици, зараждащи от дългата връзка и взаимните отговорности.
Осъждаме всевъзможни измами, всяко нарушаване на думата, тъй като имаме вяра, че свободата и широчината на връзката сред хората са изцяло подвластни от вярността на обещанията.
Нямаме други претекстове, които да ни предизвикват да изпълняваме обещанията си, като се изключи възприятие за дълг. Ако решим, че обещанията не са присъщо морално обвързване, няма да усещаме предпочитание да ги съблюдаваме.
Ако куражът и упоритостта, не са съчетани с отзивчивост, те могат да създадат от индивида единствено тиранин или апаш.
Предположението, че бъдещето е сходно на предишното, не се основава на никакви причини, а произтича само от табиет, който ни принуждава да чакаме в бъдеще последователността от събития, с които сме привикнали.
Първоначалната вяра на човечеството се поражда най-вече от обезпокоителен боязън за бъдещето.
Какво може да бъде по-свободно от човешката фикция?
Истински песимист е този, който се отнася недоверчиво към своите подозрения, както и към философските съчинения.
Природата постоянно е по-силна от правилата.
Лесното и очевидното не се ценят. Нито сложното, в случай че стигаме до него без компликация и без старания на мисълта.
Всички науки доста или малко са свързани с човешката природа; и колкото и отдалечене от нея да ни се костват някои от тях, те по един или различен метод се връщат към нея.
Източник: Дейвид Хюм, „ Изследване на човешкия разум “, изд. Изток-Запад
Изображение: David Hume (1711-1776), by Allan Ramsay 1766, Scottish National Gallery
